Оказа се, след 5 дни дирене на бели яйца с Лондон, че има 2 опции - или да купим малки симпатични яйца в син цвят (нямам идея защо са сини) или патешки яйца, които са огромни и толкова бели и прозрачни, че можеш да видиш жълтъка! Може някъде да има и нормални бели яйца, но на нас не ни се отвори късмета, а аз се и отказах след като прочетох една статия в The Guardian oт преди 3 години, в която една журналистка се оплаква как има дефицит на бели яйца.
Като резултат от тези приготовления с яйца - имахме да боядисваме 6 сини яйца, 6 патешки яйца и 12 обикновени яйца. И в събота аз запретнах ръкави, сварих яйцата, купихме бои от българския магазин в западен Лондон (Късметчето - като сме нещо много носталгични се случва да си купим сиренце от там и естествено се снабдявам с жива мая оттам!) и започнах да варя сините яйца, които след 10 минути вече бяха бели, от които аз бях леко разочарована, защото ги гласях да ги правя лилави и сини, а така като си бяха белички тотално ми пропадна плана. Патешките гиганти пък се оказа, че черупката им отказва да хване боя и след няколко неуспешни опита разбрах, че единствено лилавото хваща хубаво и така имахме 6 огромни лилави яйца. Приключението беше голямо, но в крайна сметка ето резултата:
В съботния следобед се заловихме пак с козунаците, защото колкото и Коцето да искаше да са пресни и топли за гостите, трябваше да станем в неделя в 6, което той искаше да комбинира с гледане на Формула 1, но за мен пак беше екстремно, та все пак в събота следобяд замесихме този път 1 доза спазвайки рецептата от предния пост, но този път сложихме малко по-малко мазнина и по-малко брашно. Осъзнахме, че предния път сложихме много допълнително брашно и не ни втаса добре козунака и също така при месенето сложихме много мазнина на плота, от което тестото стана супер мазно и леко прецака нещата. Та с тези 2 подобрения на рецептата и малко повече търпение при втасването (този път не чаках фиксирано време и да го метна във фурната, а наистина изчакахме да увеличи обема си значително - мисля 2,5 пъти стана по-голямо). След месенето разделихме тестото на 2 равни части - втората част сложихме в хладилника за печене неделя вечер, а първата направихме в 2 форми и изпекохме, за да са готови за неделя сутрин. Ето и как изглеждаха първите две произведения:
.jpg)
.jpg)
Кръглият го правих във форма за торта, а за плетката гледах някакво клипче в YouTube, което много хубаво обясняваше как се плете (ако напишете plait challah, ще ви излязат хиляда резултата на това как се плете този еврейски хляб - в местните магазини за хлебни изделия продават много такива).
В неделя малко се притеснявах какво ще стане с това тесто от хладилника, но нямаше проблем - оставих го да се стопли около 1-2 часа, омесихме го в кръглата форма, оставихме го да втаса за 30 минути и го опекохме, стана си като другите. За останалото тесто - разточих го и му сложих орехи със захар и белтък и завих едно орехово рулце, което беше много вървежно за закуска.
Като цяло този път козунаците станаха много по-меки, много по-пухкави и наистина можехме да видим да конците. Освен това предният на втория ден беше толкова твърд, че не можеше да се яде, а тези издържаха 5 дни мекички и не се налагаше дори да ги топлим, за да са вкусни. Съхранявах ги завити във фолио.
И така за неделя бяхме подготвени, оставаше само агнето за гостите за вечеря. Агнето стана най-лесно, гледах много рецепти и идеи, но в крайна сметка импровизирах с нещо, което според мен звучеше вкусно. Купихме обезкостен агнешки бут и бисерен ориз от бг магазина. По обяд мариновах месото с бяло вино, зехтин, червен и черен пипер и още подправки, които намерих случайно в шкафа. Оставих го така за 3 часа (смятах да е по-малко, но забравих, че имам 1 фурна и трябва да се пекат и козунаците, та агънцето си кисна около 3 часа) после го сложих в тавата, сложих малко вода, завих го във фолио и го оставих така 3 часа да се пече на 160 градуса. В последния половин час го отворих и в бульона на агнето сложих ориз, който предварително запържих с лук и джоджен. Агнето стана много крехко, а ориза за мен беше невероятно ароматен и вкусен! Малко не ми стигна времето, та довършвахме агнето, когато гостите вече бяха у нас, та не можахме да си го снимаме, но долу се добива представа как изглеждаше.
Е, това е нашият кулинарен опит по Великден. Чакаме с нетърпение догодина да си направим вкусотийки отново, а сега ни чакат в България да им правим козунаци вкъщи, че никой не ни повярва, че това са наши творения, всички още са убедени, че сме купили козунака и сме го сложили в тавата за автентичност! Другият път като готвим ще си правим и клипче, та да няма после спекулации!
