Нашият първи великденски Козунак + рецепта! :)

Ето и първото ни кулинарно включване и то на великденска вълна. :) Другата неделя е нашият Великден, но тъй като няма да сме си у дома, Коцето мило ме помоли на няколко пъти да направим козунак, обаче съм чувала много страшни неща - колко е трудно, как има 100 неща да се спазят за да стане нещо, колко е сложно да стане на конци и т.н. И предвид, че тук си има чудни купешки козунаци, просто не ми се цапаше. Обаче какво да ги правиш ... любовта им минава през корема. ;)

Та понеже великденския козунак ще го споделяме с гости, решихме снощи да направим генерална репетиция - намерих рецепта (разбира се от БГ Мама, понякога имам чувството, че това е универсалния ми начин да намеря каквото ми трябва по куп разнообразни теми), купихме продукти (от българския магазин) и запретнахме ръкави (а да и пуснахме радиатора, понеже трябвало да е топло в стаята - чиста сауна стана, добре че навън е прохладно).

Рецептата, която ползвах е на Спаска от форума на BG-Mamma, но аз направих малки промени така че това са съставките, които аз ползвах и за 1 козунак е следната:

Продуктите за 1 доза (1 козунак) са:
1 кг брашно (винаги имайте резервно количество под ръка!)
25 гр. мая (не суха!)
300 гр. захар
250 гр. масло
250 гр. мляко
8 яйца
1 ванилия

Тъй като ми е сефте реших да не хабя толкова материал и за това направих половин доза - сложих от всичко по 2 пъти по-малко. Също така ние не обичаме козунаци с ядки и стафиди, така че не сме добавяли нищо друго.

Ето детайли и за самото приготвяне на козунака пак от форума, но с някои мои добавки:

Маята се размесва с 1 ч.л. захар и щипка сол, добавя се топло (но не горещо!) прясно мляко (не цялото количество) и малко брашно до получаване на кашичка. Покрива се с кърпа и се оставя да втасва (трябва да увеличи обема си 3 пъти). Аз го оставих до радиатора за около 30 минути и беше готово. Като втаса веднъж, се разбръква и се оставя да втаса още веднъж (аз го оставих за 15 мин). 

Брашното се пресява в затоплена тавичка. Млякото се затопля със захарта (без да завира), докато захарта напълно се разтвори в него. Разбиват се яйцата, добавя се и ванилията. Маслото се разтапя в съд (следи се да не се запържва!).

В пресятото брашно се прави кладенче и при постоянно разбъркване (Коцето меси аз добавям ;)) се прибавя първо разбитите яйца, после млякото, маслото и най-накрая маята. Сместа се меси докато напълно се хомогенизира и поеме брашното. Тестото трябва да е меко, топло, но да не лепне. Ако ви се струва, че лепне добавете още малко брашно, докато консистенцията се усети правилна. На повърхността на масата или аз използвах плота се намазва с малко олио или топено масло (ама наистина малко, защото ние сложихме много и тестото стана мазно и малко му липсваха после балончетата!) и тестото се бие със силни удари в нея (бях чела, че се бие 100 пъти, бихме го 100 пъти, но забравихме да броим, та може да не е било точно 100 и освен това ни беше страх съседите да не извикат полицията, та не прекалихме с боя). Целта е тестото да стане на мехурчета. Нашето не стана баж на мехурчета, но ако вашето стане, значи не сте се уляли с маслото като нас!

След това слагате тестото в тава и го оставяте да втасва в леко затоплена фурна (моята беше на 20-30 градуса), покрито с кърпа. Когато тройно увеличи обема си се разделя на три равни части, от които с размесване оформяте три дълги по около 50-60 см рула. После ги сплитате по възможно най-красивия начин в тавата, в която ще го печете (предварително намаслена), моят няма да го пратя на конкурс за красота, но за целите си изглежда горе долу добре. Оставяте да втаса пак, намазвате с жълтък (аз пък не го намазах), поръсвате обилно със захар (и това не направих, но другия път ще!) и печете в предварително загрята умерена фурна (150-180 градуса). Ако видите, че отгоре се е зачервил много, а отвътре не е готов, покрийте го с фолио, но не намалявайте температурата!

Нашият резултат от рецептата след 5 часа запретени ръкави, от които около 3 втасване, е следния:

На мен на снимката малко ми прича на гигантска кифла, но стискаме палци другата седмица да е по-представителна за гостите! Нашата малка предвеликденска гордост! Не беше изобщо толкова страшно и трудно колкото си мислехме и другият път смятаме да подобрим рецептата като изчакаме да втаса втория път по-дълго и като добавим жълтъка и захарта отгоре преди печенето за по-търговски вид!

Хапнахме си обилно с кисело млекце за вечеря и беше страхотно вкусен! Беше много мек, добре опечен и най-важното за мен - на конци! 

Ако някой се вдъхнови и си направи козунак - добър му апетит!